Прочетен: 2465 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2019 21:07
БИТКАТА НА ТУЛОВО ПОЛЕ
От многото успешни опити да се фалшифицира българската история един от фалшифицираните фрагменти в нея е падането на Българската държава и населението и под Османско робство. Битката при Тулово(Легенда за основаването на гр. Мъглиш). Основни факти за тази страховита битка за времето си е запазена чрез устно предаване през вековете от местното население и записани в местните църкви летописи от по късен период.
Ще се опитам възосновя от легендите и преданията и да дам приблизително точно какво се е случило преди по време и след тази битка.
През 1453 г. Мехмед II Завоевател превзема от византийците Константинопол и премества османската столица в Константинопол. Завзел величествения град решил да приключи с останалите свободни или зависими в някакво ограничено отношение от Османската империя христяни на балканите и окончаттелно да ги направи роби на империята.
Основно за събитията от 1454 г. Около превземането на част от Българската земя са описани от преписите на История слаявянобългарска на отец Паисий Хилендарски. Преписи които някак си умишлено се скриват от обществото и за съжаление достъпът до дях им в ограничен. За битката на Туловско поле се пише в:
-
Онуфрий Попович Хилендарски (ок 1814 г.)
-
Поп Йоанов препис и преработка(1825 г.)
-
Харитоновият препис и преработка (1830 г.)
-
Геров препис (1840 г.)
както и други преписи и поправки, които се добавят със всяка следваща поправка на преписа.
-
Царственик – На Христаки Павлович (1844 г.). Което не е точно препис.
-
История во кратце ...... - На Спиридон Габровски(1792 г.) той не се разглежда като преписвач на Пайисиевата история.
Това събитие е включено и в Историите писани по късно от български възрожденски историци като Драган Цанков(1866 г.) и Д. Войников( 1861 г.)
Във всички тези преписи на тази битка се разглежда като реално съществуващо събития в българската история.
Какво пише отец Онуфри:
"две години след падането на Цариград султан Мехмед събра 500 хилядна войска с помощта на цариградското съкровище и се укрепи на престола. После прати войска да превземе останалите български и сръбски градове. Тръгнаха по пътя за Филипопол към Самоков, където имаше голяма войска българска. По пътя като чу, че в Туловското поле има българска войска, той веднага изпрати арабина Юсуф паша с 150 хилядна войска. Когато влязоха в Средна гора, намериха в тази планина манастир на свети Николай. Изсякоха всички монаси, а манастира разрушиха и изгориха до основи. От там отидоха в село Турия, но не намериха никого. Изгориха селото. След това се спуснаха до село Армаганово при река Тунджа. От тамошните височини съгледаха манастир в Стара планина, белеещ се като град. Там под манастира се събрали селски жени и деца, освен малкото войска, а в Бялата кула бяха генералските жени и деца и малко войници да ги пазят. Дето е сега Казалък, разделиха се турците на две: едни от Копринка да ударят Бялата кула, а други – от Армаганово на град Николов.
Когато народът и незлобливите деца видяха нападението на турците, извикаха всички в един глас: „Господи, помилуй, яко погибохом”. И господ ги чу. Турците пък, като чуха гласа, помислиха, че на тях нападат българи. В този час милостивият бог покри с мъгла цялото поле и настана тъмнина като в нощ.
Турците, идващи от Копринка, викаха на глас като бесни. И се смесиха при реката (Кара дере) , дето са сега лозята, тогава беше чисто поле. Пък другите мислеха, че са гяури. Така и другите си помислиха. Че като са удариха така крепко, от 4 часа до 9 часа и се съсякоха като пчели до един. Само малко на брой, по-страхливите, дето стояха отзад се спасиха. И след деветия час, като се вдигна мъглата, като видяха, познаха, че наказание божие е паднало над тях. Побягнаха назад и намериха някакви луди до с. Турия. Попитаха ги много ли е българската войска, дето съсяка толкова турци за 5 часа. А онези им рекли, че няма българска войска, а само деца. Така засрамени отишли и казали на султана, че погинала цялата Юсуф пашова войска в Кара дере. Он се геня саде Кзанъмишъ, то ест – „а то били само деца”. И оттогава се казва Черна речка и Казанлкъ. До днес, вярно е, има Черна речка. Народът пък, като видя това чудо, прослави бога и светителя Николая чудотвореца и нарекоха тамошния град с името Мъглиж и до днес".
Какво пише йеромонах Спиридон Габровски:
„В лето 6962(1454 г.) събра султан Мехмет войска около 500 000 и тръгна към останалите български и сръбски градове. По пътя превзе Филипополе и чу че в Туовско поле има българска войска криеща се до гората. И прати пашата с 150 000 войска и тръгнаха към туловското поле. Там нямаше войска а само жени и деца които се криеха в гората събрали се от няколко села т.е Чирпан и околията.“
Останалото е почти същото с това което е писал и отец Онуфрий.
Д. Войников например пише относно това събитие за 200 000 османска(турска) войска.
В дейстеителност какво се е случило само може да се гадае но със сигурност турците(османците) са претърпели значително поражеие там. Знаейки, че по онова време българите са били далеч по набожни от сега това поражение го преписват на „висши сили“ но вероятно първият сблъсак е бил между османските воиски и българите защото няма как 5 часа да се бият османците и за това време да не разберат че се бият помежду си въпреки мъглата.
Вероятно след първоначалния сблъсак между османци и българи, българите се оттеглят претиснати от двете страни и османците за кратък период от време започват да се бият един друг и докато се окупитят и разберат че се избиват един друг прегрупираните български воини им нанасят бърз решителен удар и се оттеглят към планината преди окончателно да се е вдигнала мъглата и османците да ги последват(подобна тактики са използвани в средновековието и от Дунавските българи както и от Волжките българи). Пикривайки следите си в мъглата и давайки време на жените и децата да се отеглят на по безопасно място.
Относно питането на така наречените луди от османците не можем категорично да знаем те какво са казали нали са ЛУДИ може просто да не са били луди а да са излъгали османците от страх да не би османците да се върнат с по голяма войска затова е много логично да се каже, че няма български войски.
Но едно от най интересните неща в тези разкази си оства това КЪДЕ СА БИЛИ БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ(ВОЙСКИ) в този момент. От разказите се разбира, че е имало малки отряди които са охранявали жените и децата но къде са били основната маса от мъжете така и не става ясно.
Въпреки това голяма част от възрожденските учители и историци са смятали че България пада след 1456 г. Дори е съществувала до 1481 г. Според Д. Войников, Д. Цанков, Н. Геров и други.
Тагове:
Археологическите открития установяват, ч...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
