Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2016 21:05 - Падането на България под Османско робство
Автор: ivonti10 Категория: История   
Прочетен: 8280 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 21.07.2019 12:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Падането на България под Османско робство

 


Една от най фалшифицираната част от българската история е падането на България под турско робство през 1396 г. въпреки, че няма никакви конкретни доказателства за това това събитие. Историци като К. Иречек, В. Злараски и други истирици използваики малък брой стари и не изледвани хроники и летописи, те ПРЕДПОЛАГАТ именно датата 1396г. Но нови доказателства оборват тази теза. За съжаление сегашните учени и историци умишлено отбягват да приложат новите сведения за българската история което научно не е коректно и може да се приеме константата 1396 г. като една фалшификация. Въпреки сведенията от Сръпските хронисти и летописи, Българските хронисти и летописи и най вече на доказаните Унгарски летописи които са писани в същите години може спокойно да се докаже че България пада едва след 1453 г.  Аз ще използвам само старите хроники без да се съобразявам с мнението на историците.

 

1.     Источници „подсказващи”  теорията, че българия е завладяна през 1396 г.  са основно сръбски и български източници от по късен период и затова на тях няма да се спирам.

 

За съжаление другите източници които твърдят, че България е паднала доста по късно от 1396 г. не се разглеждат а се прилагат само това което са написали Иречек и Златарски. Ние не можем да се сърдим на историците списали българската история от преди повече от 100 години защото те тогава са разполагали с ограничени извори. Днес вече спокойно може да се разгледа падането на България под Османско робство защото има не едно или две доказателства които показват, че България е съществувала много след годината определена от ‘’старата’’ школа историци дата като константа 1396 г. 

2.     Източници „Доказваща”  теорията, че България е завладяна след 1396 г.

А. Латински източници:

- Блазиус Клайнер пише в своята История на България: 

 

‘’И действително в 1400 г. (както гласи един ръкопис във Ватикана) българската кустодия имала извън това царство(България. И.Ц) следните домове: в Северин, Оршиана около Железните врати, сега Оршова, Шебеш, понастоящем Карансебеш; Срим, сега Сирмиум; Кевешди. Тези седалища се намират и в ръкописа в Ара Чели с донейде изменени букви, и то така: в Северина, в Оршиана около Железните врата, Генешди. [695] Несъмнено в България [кустодията] е имала по онова време много повече седалища, които ние ще посочим на надлежното място.’’

Следователно България е съществувала но под някаква зависимост защото не е възможно да има католическа кустодия под ръководството на българска държава ако няма БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА.

-         Крал Сигизмунд I Люксембургски:

"Господин Остоя, крал на Босна (...), знатният господин Стефан, деспот и дук на Рашка (Сърбия), известният Константин, прославеният император на България, и Мирчо, воеводата на трансалпинска Влахия (...). Последните двама също се върнаха в лоното на Наше Величество, под наше подчинение, много пъти нападаха смело гръцките области и други области, които и досега се владеят от турците; спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си..."

Вероиятно този крал  Крал Сигизмунд I които е крал на Унгария и Хърватско също така и ИМПЕРАТОР на Свещената Римска Империя(Германия). Нарича Българския владетел Константин с титлата ИМПЕРАТОР въпреки, че в „болните мозъци” на някой сегашни учени Константин е бил безимотен княз. Крал Сигизмунд не нарича нито Босненския нито Сръбският нито Влашкия владетел с думата император а с тази титла се обръща към Българина Константин( които отново да поясня според сегашни историци е безимотен бунтовник) поставяйки го на равно с него.

 

 

Б).  Външни църковни писмени източници:

-         Патриарх Григорий Цамблак в разказа си за пренасянето на мощите на св. Петка в Белград

       И така измаилтянинът, гордеейки се със светли победи, идва срещу града Бдин. И тъй като, прочее, царят излезе при него, без да се бои, понеже за тях му бе проводен пратеник, отпраща го вързан в град Бруса, а богатствата му, които са безчетни, и тях взема, та ги изпраща в своите [предели].”

От този разказ разбираме, че Баязид взел богадствата и царя на Видин но никаде в разказа не се посочва за завладяването на Видинското царство.

-         Монах Михаил Мокса пише:

         „   Но Баязит не се бавил, но през

             6906 (1397 или 1398 г.) се устремил на Запад нагоре по Дунав,

             за да  завладее царството, но завзел само едно-друго,

              и пленил Господаря Страцимир,

             подчинил го на себе си и го направил данъкоплатец .

Тук още един хорнист от онова време говори, че Българското царство(Видинското) не е паднало под Османска власт.

-         Кратка србска бележка

" В 6906(1397/1398) цар Баязид изведе Срацимир от Бдин."

-         Ръкопис от Хилендарския Манастир:

В годината 6920 = 1421/1422 г.  умряха Крисчи амир и КОНСТАНДИН,  ЦАРЯТ БЪЛГАРСКИ, и Балша Зетски, а деспотът  превзе арбанасите (албанците).

Виждаме как е титулуван българина Константин като Цар на българите а не като някои анонимен безимотен владетел.

За падането на България след 1396 г. може да се намери още информация от други изследователи и историци но не искам да се повтарям с тях затова ще обърна повече внимание на други източници които по малко фигурират в техните изследвания.

 

 

3.   Сръбски източници и Търновски източници.

От старите летописи се разбира че голяма част от хорнистите и летописците приемат Търновското царство като Българското а Видинското като различно царство. За съжаление много стари историци се заблуждават именно от този изкривен ефект на историята.

-         Летопис на сръбските царе:

         „През 6904 [1396] година разби цар Баязид

           крал Жигмунт при  Никопол и след три години изгоря Раваница.

Тази година превзе цар Баязид Видин и Никопол.”

-         Летопис от началото на ХVІ век:

         „В годината 6904 [1396] разби цар Баязид краля Жигмунда

          при  Никопол и три години след това изгоря Раваница.

          Тази година цар Баязид превзе Бдин от краля

          – българския кир Георги Страшимиров и град Никопол.”

 

Написано така много историци го приемат за вярно само че историците не взимат под внимание другите летописи посочен отгоре.

-         Търновски препис на „Сказание вкратце”:

          „През 6921 [1413г.] година Муса разсипа българите.

           И през тази година беше заклан

 

4.   Български църковни поненици.

-         Боянски Поменик – Този поменик се датира към XV – XVI век. Той описва последователно българските владетели/царе и царици:

Помени Господи душите на своите раби в царството си.

Помени, Господи, благочестивите царе:

Бориса цара,

Симеона цара,

Романа цара,

Петъра цара,

Самуила цара,

Радомира цар,

Гавраила цар,

Ясена цара,

Калояна цара,

Петра цара,

Борила цара,

Александра цара,

Ивана Асена цара,

Калимана цара,

Михаила цара,

Александра цара,

Костандина цара,

Симеона цара,

Шегмона цара,

Якова деспота цара,

Георгиа цара,

Тертера неговия син Михаила цара,

Кумана Деспота цара,

Теодора Светослава цара,

Александра цара,

Ясена цара,

Страцимира цара,

неговия брат Владислава цара,

Стефана цара,

господина Шишмана цара,

Ясена царя,

брат му Михаила цара,

Страцимира цара,

Константина цара,

Фружина цара

 

-         Пагонски поменик - Пагонски поменик се датира към XVI –XVII век.

Страцимира цара.

Деспота Владислава.

брата его.

Стефана цара. госпо-

Дина ‘его.

и Шишмана цара.

Асена цара.

Костантина цара.

Михаила цара

брата его.

Страцимира цара.

Костантина.

Асена цара.”

 

-         Зографски поменик – За разлика от другите поменици този поменик не подреден и неговите владетели се повтарят:

Михаила,Шишмана,Костадина, Асеня, Бориса, Ивана Асеня, Петра, Гаврила, Бориса, Шемгона, Михаила, Александра, Калимана, Бат.оя, Теодора, Страцимира, Ивана, Фружина, Романа,  М......, Михаила,  Анд(р)оника,  Асеня,  Радомира, Михаила, Димитрия, Константина,  Александра  Михаила, Страцимира, Михаила, Петра.”

 

И ако единия Костадина или Константина е Българският цар Константин Тих остава загадка кой е е другия владетел!!!

 

-         Борилов Синодик – Този синодик се чете от правослвните свещеници(Попове), в първата неделя на поста. Ето последната част от него където се отнася за Иван Шишман:

-          

Кераца, дъщеря на великия цар Иван Шишман, вечна памет, и на неговия син Асен, и на другия негов син Асен, и на другите починали негови чада вечна памет.

 

Виждаме от църковните анали че ние имаме още царе след Иван Шишман и Страцимир. Които в официалната история на България ги отрича.

 

5.   Турските официални документи от различни техни източници:

За пръв път град Видин е превзет от Османлиите според техните източници е през 1425 г. За турски Саджаци Видин, Враца и Белоградчик се споменават едва към 1430 г.  В „Огледало на Света” писано от османеца Мехмед Нешри(XV век) споменава Видин като Саджак и Нахия по времето на Мурад II и войните му срещу унгарците след 1430-те години и по времето на Дракула във Влашко.

 

В). Извод:

Относно Фружин знае се че той се е казвал и Асен, както и някъде към 1426-27 г. се появява в Унгария но преди това няма информация за неговото трайно пребиваване в Унгария.

 

Вероятно България попада под Османска власт в 1425 г. след разгрома на унгарците когато Фружин пуска италианеца Пипин и унгарците във Видин по време на поредната война с Османците.   

Защото през 1422 г. умира цар Константин и го наследява Фружин Асен като васал на Османците. След Фружина Асен България окончателно спира да съществува като държава въпреки че отделни български феодали и войводи продължават разцепено да ‘царуват’ в отделни области по Българската земя. Като например Ради Войвода(Радик) васали на Османската държава в София предполага се че това владение е съществувало до 1508/1527г. но няма сериозни данни за това. Относно  Габрово, Севлиево, Ловеч има данни, че са паднали чак през втората половина на XVвек и то от османски архивни документи.

 Но те са били феодални български владения под османски феодалитет, затова не може да се разглеждат като сериозно продължение на царство България. Ако се използват и историите на Спиридон Габровски, както и някой преписи на История славянобългарска(Геров Препис, Елински, Харитонов, Павлович(царственика) и други след 1801 г. се вижда че Българите са се съпротивлявали и след падането на Константинопол под Османска власт.

Цар Фружин Асен. Изображение от Уикипедия.

image




Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - В друг османски извор се посочва за ...
18.11.2018 21:44
В друг османски извор се посочва за война на Българи срещу турците в 1427-1428 г. а тук- за превзимането на Видин към 1425-1426 г. (по егира). Значи точната дата,в която е унищожено царството на Фружин ще е 1427 г.,като това унищожаване е започнало с превзимане на столицата Видин в 1426 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivonti10
Категория: История
Прочетен: 234743
Постинги: 27
Коментари: 67
Гласове: 269
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031