Ирник (известен още като: Ирна, Ернах, Керемек, Ернак, Хернах, Бел) е легендарен български владетел носил титлата КХАН или КХАНА Ю, записан втори поред в Именника на българските князе след Авитохол. Според някои изследователи е негов син. Срокът му на живот е 150 години – точно половината от живота на Авитохол. Пак там пише, че е от рода Дуло и властта му е дадена в годината на Змията, месец четвърти – дилом твирем.

По-голямата част от медиевистите свързват Ирник с най-малкия син на Атила – Ернах,[1] поради сходството на имената Ирник, Ернах и Атила, Авитохол, както и поради това, че посочената в Именника година на идване на власт на Ирник съвпада с годината на смъртта на Атила (и съответно на Авитохол). Според любителя историк Боно Шкодров, Ирник е владетел през 463/465-489 г., по времето на император Зенон. Същият автор посочва като негови имена още Керемек и Ернах.[2]

Съдържание:

• 1. Писмени източници за Ирник
• 2. Какво се знае със сигурност за Ирник
• 3. Недоказани теории за Ирник
• 4. Източници

Писмени източници за Ирник:

Информация за Ирник се черпи от няколко източника независими един от друг. В своите хроники за Ирник основно са писали Готският хорнист Йордан, Византийските хронистти Приск Панийски, Прокопий Касарийски както информация се намира в арменски особено Егише Вардапет и Волжко-Български извори (Джафар тарих).

Какво се знае със сигурност за Ирник:

След смъртта на Атила наследник става Елак, по-големият брат на Ирник и Денгизих. След поражението на Хуно-българския съюз от гепиди, франки и готи при Навадо през 454 г. Елак е убит. Между 454 г. и 463/465 г. двамата братя Ирник и Денгизих управляват заедно. Някъде след 455 г. Ирник с част от хората си се заселва в малка скития( дн Добруджа). При непрекъснатите безсмислени и уморителни походи на Денгизих срещу Византия, отношенията между двамата братя охладняват и империята се разпада на две. Денгизих владее територия от Алпите до Западните Карпати, а Ирник от Източните Карпати до р. Волга (според Арменски и Византийски хорнисти).Според някои съвременни учени територията, владяна от Ирник е достигала до Урал поради причината, че споменатите племена в онези времена са живеели и на изток от Волга. При един подобен грабителски поход във Византия, Денгизих иска от Ирник войска. Ирник отказва и в една битка между хуните на Денгизих и византийците Денгизих е убит през 469 г. Докато Денгизих правел набези към Източната римска империя (Византия), Ирник утвърдил позициите си в Алания, Берсалия и войските му на юг достигнали границите на Сасанидската империя.

  
                                                      Оногурия при Ирник.

Останали без свой владетел голяма част от хуните в Панония попадат под властта на гепидите, други около р. Сава под византийска власт, а тези, които били между р. Тиса на запад, р. Дунав на юг и Западните Карпати преминават под властта на Ирник.

През 457 г. Кавкаският хунският цар Бел предупреждава кадиритите за започвашия поход на Сасанидите срещу тях(според сасанидски источици).

Вероятно през 463/465 г. Ирник създава своя държава, която се наричала Оногурия (Патрия Оногурия според византийските източници).

През 465 г. в Оногурия пристигат голяма част тюрко-говорещи племена на Сабирите (Сувари/Сибири) искащи помощ от Ирник и защита. Войските на Ирник разбиват нахлуващите от изток тюркски племена на аварите (някои учени ги асоциират с ефталитите, други с жужаните/руаните).

Около 467 г. Войските на българите/хуни се накират около кавказките проходи Чор и Дербент, което предизвиква иверските(грузинските) и сасанидските да изпратят войски към кавказ. Но тези войски били разбити от армията на Ирник.

От 480/481 г. Византийският император Зенон плучава помощ от българите при поредната му война с остроготите.

През 485 г. острогорският владетел Теодорих напада българите и ги побеждава до дн. р. Днепър(някой сметат че на р. Дунав). Но войната трае да 488 г. когато остроготите се пребират на юг от р. Дунав.

През 488 г. българите заедно с гепидите претърпяват поражение от готите на Теодорих.

Ирник умира през 489 г. и е наследен от своя син Масгут (Ружа-Джураш).

За Ирник се знае и от един китайски летопис Вей-Ин(Вей-шн), че Ирник управлява държавата на Алан орзите(аорсите - аланско народ подобно на сираките).

Недоказани теории за Ирник:

Предполага се от някои историци като Стивън Рънсиман и много други съвременни чуждестранни и български историци и изследователи, че Ирник успял да подчини и кимаките на изток, следователно територията на Оногурия се е простирала от р. Тиса на запад до р. Иртиш и ез. Балхаш на изток, от северното течение на р. Волга и притока ѝ р. Кама на север до планината Кавказ и прохода Дебран на юг.

Това основание се дава поради причината, че ефталитите никога не са имали владение на север от Аралско море и няма логика да имат здрав съюз с Хуно-българския владетел Ирник ако ги дели Каспийско море. Поради тази причина се предполага, че на север от Аралско и Каспийско море са били владения на Оногурия.

Друга теория е, че Ирник е Бел-Керемек – хунът, който е анексирал Сасанидската империя от 484 – 488 г. За това предполага и Паисий Хилендарски, както и много съвременни учени и историци. Приемайки тази теория за вярна то територията на Оногурия би следвало да е в границите от р. Тиса на запад до планината Керман и р. Иртиш на изток и от горното течение на р. Волга на север до Оманския залив на юг.

Има голяма вероятност кхан Ирник да е известният ефталитски цар Хушнаваз което име всъщост в Хорезъм означава цар. Годините на царуване на Хушнаваз и Ирник се съвадат а самите ефталити според древните летописци са хунски народ. 

Днес на негово име е кръстено село Ирник в община Ситово, Силистренско. Името на Ирник носи морският нос „Ирник“ на остров Сноу, Южни Шетландски острови, Антарктика.[3]

Източници:

1. ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
2. ↑ Боно Шкодров – Писмените знаци на българите, Приложение I-3, Списък на българските канове от периода V – VII в.
3. ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer).
4. Иордан. Гетика.
5. Приск Панийски.
6. Иненник на българските владетели.
7. Стивън Рънсиман - История на първото българско царство.
8. Михаил Сирийски
9. Д. Съселов - Пътят на България.
10. Други източници.

Събитията около Ирник II (Хернах,Куернак) са малко по-други. Както сочи Календарната таблица на Българите,той е роден в 595 г. а царуването му приключило в 625 г. от което следва че той е владетелят,който покръстил рода Дуло в Константинопол към 619 г. сл. Хр. Бил чичо на Кубрат според Йоан Никиуски и са му дадени 150 години царуване,понеже е обожествен заради покръстването на рода Дуло. Преките му наследници са Гостун (625-627 г.) и Органа (627-629 г.),след което започва "ерата" на Кубрат (Курт-бат,Сатурновия император). Ирник II е родственик и наследник на Ирник I (469-преди 497 г.),а името му означава ИРАНИК (Победител на иранците).

Здравей, Иво. Ирник звучи близко до Ернах, най-малкия син на Атила. Може би е реална личност, предопределила цял 150-годишен период и затова да е записан в Именика на българските ханове. Както пише Щапаров в коментара възможно е точно заради покръстването да е бил силната личност на времето.
Поздрави!