Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2018 14:00 - ЗА "ИЗГУБЕНИТЕ" БЪЛГАРСКИ ИСТОРИИ
Автор: ivonti10 Категория: История   
Прочетен: 31574 Коментари: 9 Гласове:
10

Последна промяна: 13.06.2019 20:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                            БЪЛГАРСКИ ИСТОРИИ

В последно време в българя се навъдиха разни разбирачи по всичкология особено в последните години започнаха да се занимават с историята на България. Това не е лошо, колко повече гледни точки толкова по добре. Но истината се оказва друга, голяма част от тези “историци” и “изследователи” са на хранилка към чуждестранни НПО-та, Други преподават в чуждестранни университети които са свързани по един или друг начин със чуждите държавни структури. Трети драскат от злоба и омраза към България и българите. В последните 25 години започнаха да излизат какви ли не статии от типа “Митът Батак” на една псевдо историчка която живее в Германия. Други пишат как И. Вазов и Д. Макгахан били руски агенти. Трети пък пишат как граф Игнатиев се обадил на великия Везир и издал местонахождението на В. Левски(Вероятно Игнатиев е звъннал по GSM-а си на везира), четвърти ни обясняват как България не се е освободила на 03.03.1878 г. а на 03.03.1918 г. с Брест-Литовският мирен договор(Сигурен съм, че тези които говорят за този договор не са го и прочели дори). Пети как Симеон велики не бил велик а слаб цар а столицата Преслав се казвал Преслаб. Без дори да покажат от къде са взели тези твърдения. Просто мога да продължа да изброявам идиотиите които съм чел но по добре е да започнем съществената част от разказа а именно:

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ.

 

Защо като се знаят къде се намират едни от най старите истории на България писани преди П. Хилендарски никой учен не си направи труда да ги преведе на съвременен български. Други истории писани след отец Паисий но в България също не се превеждат и не се популяризира. За мен е ясно че за много хора които са закърмени с старото учение за България и от школата на Иречек и Златарски всяко нещо ново за тях е недопустимо въпреки новите открити летописи особено тези писани на Арабски, Персийски и старо тюркски езици. Други пък подражават на отскоро станал изключително известен Г. Ценов и придобива последователи който вярват на неговата история относно България. Това са две различни школи, но нито една от тях не използва източниците от изтока. Също така затъпяването и манипулирането на нацията чрез историята му е най доходоносна за Политиците които са и на неофициална пряка или косвена хранилка на други държави и за малко пари са готови и майките и да продадат. Има и още други които печелят от това че изкуствено се реже корена на българщината особено в младото поколение което не е много заинтересува дали ще бъде горд българин или ще мия чини като роб за центове на някои чужденец.

 

Сега ще се спря на няколко почти не известни Български истории които умишлено не се говори за тях и са “забравени” в небитието, които се намират извън България и няколко слабо известни които са в България и писани през XIX век.

 

 

Истории на България/ преписи и добавки към История славянобългарска:

 

Тук накратко ще се спрем само на няколко от над 20-те Истории а именно тези с най голямо значение:

* Рилска преправка(1825)

* Поп Йоанова Преправка(1830)

* Харитонова преправка (1831)

* Ахтаров Царственик (1844)

* Геров Препис(Чирпанска, 1851/3)

 Тези преписки до сега никога(с изключение на РП преведена и издадена Б. Ангелов 1966г.) не са публикувани на съвременен български език въпреки че написаното в тях не са легенди а действителни случили се събития в историята на България.
Да незабравяме истории те писани преди освобождението като тази на Т. Шишков.

 

Истории на България в Западна Европа:

 

Единствените три истории на България преведени от западни историци от XVIII век са “История на България” от Б. Клайнер 1761 г. и все още може да се намери старо издание публикувано в България преди повече от 40 години и “История на Българите в Мизия” на Й.Е. Фон Енгел от 1797 г. публикувана в България през 2009 г. в ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МАЛЪК ТИРАЖ. Подобно е и с историята в “Анонимната хроника на графовете Бугари” (2014) от о. Корфу от края на XVIII век. Тиражите на тези страхотни хроники са изключително ограничени. Едва ли това е случайно.

 

1. История на България от Франц Ксавер Иван де Пеячевич (р.1707 - 1781) наречена (Historia Bulgarurum):

 

Тази история е писана вероятно към 1750-60. когато Пеячевич е бил ректор на университета в г. Грац(дн. Австрия) Този забележит Българохърватски учен теолог, историк и философ е бил и ректор на още няколко университета както на този в Загреб(дн. Хърватска).

Историята на Франц Пеячевич е открита от Българският професор Б. Пейчев през 1976 г. в г. Загреб но поради техниката от онова време не е можал да фото документира цялата история. Друго съществено е че България и Югославия тогава не са били в най добрите си политически взаимоотношения. Но сега Хърватска и България са заедно в ЕС и НАТО също така границите са отворени и най същественото е че сега техниката е доста понапреднала от преди 40 години и спокойно може да се дигитализира тази история а тя е там в АРХИВА НА ЗАГРЕБСКИЯТ УНЕВЕРСИТЕТ. Историята е трябвало да бъде публикувана от Георги Байряктари на подобие както История на Сърбия.

 

2. Кратка история на България от граф Йозеф II Пеячевич (р.1710 - 1787):

 

Граф Й. Пеячевич e братовчед на Ф. Пеячевич. Тази история на България е ръкопис от около 20 страници и се намира вероятно в гр. Осиек(дн. Хърватска). Б. Пейчев я споменава и нея в своето откритие.

 

Франц и Иозеф Пеячевич са били учени на високо ниво за периода в който са живеели те са имали достъп до много архиви особено Франц като ректор на различни университети. Голяма част от тези архиви са унищожено през годините особено по времето на Неполеновата, Първата и Втората световни войни.

 

3. Двете преправки на Георги Байряктари известен и като Juraj Barjaktari(r.17..? - 1788) на Славянско царство на М. Орбини.

Баиряктари е със сръбско и българско потекло, той прави два преписа на историята М. Орбини които в момента се намират в Загреб с името “Regnum Slovorum” и идентификационен № R 3558 и R 3048. Той не само преписва от Орбини а редактира и пише коментари с обяснения към своя препис. Относно раздела за България Байряктари добавя някой прибавки в преписа на Славянското царство.

 

4. Андреа. К. Миошич(1704 - 1760). Разговор за народа славянски.

Миошич е хърватски католически монах. В неговият труд има посветен цял раздел за българската история.

 

5. Йован Раич(1726 - 1801). История на разните славянски народи най вече на българи, хървати и сърби(История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов

).

За Раич се предполага че сръбскохърватски историк с български корени. Също така се предполага че именно след среща с Раич, П. Хилендарски е започнал да пише своята “История славянобългарска”. Това е един много ценен труд които е достъпен дори в интернет като pdf файл. Но и той никога не е издаван на български език.

6. Й. Рантч(?) - История на България(Historia  Bulgarorum) 1794-95

За тази история се знае много малко, но итя се намира във Виена(Австрия).

 

7. Мавро Орбини(1553-1614). Царството на Славяните( Regno degli Slav).

Историята на М. Орбини е издадена на български език но само фрагменти от нея. Същата книга я има в Русия на руски език само за 2000 рубли или сметнато в лева е около 6 лева.

 

 

Истории на българите писани в Русия:

 

1. Гали Cокрый “ Чокрый” Кикков(1826 - 1889) - Тәварихи Болгария, яки Таҗриби Гари» (История на Булгарите с коментари от Гари), 1879.

image
 

История на Булгарите с коментари от Гари.
Начална страница от ръкописа.


Г. Cокрый е башкирски татарин философ, поет и историк той пише няколко таварихи(истории) включително и за българите. “История на Булгарите с коментари от Гари” в момента се съхранява в гр. Уфа в Държавният Башкирски университет. Тази история я има само на ръкопис писан на старо тюркски език и изключително ценна. Едно от най известните стихотворения на Гали е “Ода Родине”:

 

Эй, братья, слушайте меня-
Те, кто под дланию царя!
Известно ведь яснее дня,
Что имя сей страны - Булгар!

Седьмая часть Земли: она-
И есть Булгарская страна.
Ей кличка "Русия" дана,
Меж тем как имя ей - Булгар!

В том нет ошибки, о друзья:
Россия - есть Булгария
Сибирь, Европа, Азия -
В твоих границах, мой Булгар!

Пределы же страны Булгар
Обширны; это - Бога дар!
Народ ее - и млад и стар
Неисчислим в стране Булгар!

Приверженцы ислама здесь
Живут везде: что град, что весь.
Муслимов и неверных смесь -
Жизнь такова в стране Булгар!

О булгарах пишу я стих,
В Уфе, Самаре много их.
Ну, а Казань среди других
Светлейший град в стране Булгар!

Все сознают, сомненья нет:
Струит Булгар имперский свет!
Казань же - зеркало примет,
И тайну их хранит Булгар!

Градам, селеньям несть числа,
Земля булгар не помнит зла…
Прекрасней розы расцвела
Казань-столица, о Булгар!

Наук сосредоточье - в ней!
Высоких дум стремленье - в ней!
Казань - под всполохом огней
Колосса, что зовут Булгар!

 

Гали Cокрый използва по стари татаро-монголски и тюркски източници които много от тях по врене на СССР са изчезнали и унищожени.

 

2. Гарифулла Кикков(1861 - 1918). Той е син на Гали Cокрый убит през 1918 г. от червено армейци. Г. Кикков пише своята “История башкир и родословие ирактинцев” Като в нея добавя много сведения относно волжките Българи. Историята на башкирите и тази на волжките българи той я разглежда като една неделима част.

 

3. Гарифулла Салихов(? - 1931) , История булгар и славян(Тарих-ибулгар ва сакалиба) (1903).

Салихов е башкирски историк които е преследван от болшевиките като престъпник. Неговата история описва доста подробни историята на българите в нея той споменава 31 волжко български владетели, молии и писатели. Подобно на Гали той също използва много ръкописи които не са достигнали до наше време. По подобия на Гали и Гарифулла Кикови неговата история се съхранява в Уфа но има и книга която се намира и в архивите в гр. Оренбург.

Но Г. Салихов има още две история едната под името:

 Хуласат ал-ахбар фи тарих-и бургур ва булгар ал-мусамма би билад ас-сакалиба (Основни известия по история на бургур и булгар, название на страната сакалиба(славян)), Както и феноменалният му труд БЪ(У)ЛГАРСКА ИСТОРИЯ (Булгар тарихы) които в момента се намира в Санкт Петербуркският филиал на РАН за източни ръкописи.

 

4. Гайнетдин Ахмеров(1864-1911) е татарски(български) историк които пише два големи труда относно българите единия “История Булгарии”(1909) е преведена на български и издадена през под името “История на Волжка България” през 2002 г. но другата му история “Истории Казани”(1910) още не е преведена надали ще бъде преведена скоро.

 

5. Тарих нама-и булгар от Т. Ялсыгула аль-Башкорди (1767/68 - 1838).

Тази история на Башкорди с подробности е написана за някой събития във Волжкобългараската история които са от съществено значение за българите.

 

6. Рисала-и Таварих-и Булгария(Пътепис и история на България) на Хисамуддина б. Шараф Аль Булгари(XVI век).

 Това произведение е написано преди близо 450 г. Публикувано за първи път в Татарстан по повод 460 години от рождението на Хисамуддина б. Шараф Аль Булгари. Оригинала е написан на старо тюркски език но е преведен на руски от Рашид Кадыров през 2008 г. Тази история е написана в силно ислямистките духовни традиции по онова време. Аль Булгари разполагал с книги които отдавна вече не съществуват и с унищожени малко след като Иван IV Грозни превзема Казанското ханство както част от тях са унищожени по времето на селските войни в Русия в края на XVII век, а други по времето на Болшевишката революция.

 

Заключение:

 

Относно българската история е писано много от различни източници но много от тези истории са в разрез със общоприетата история на българите затова и умишлено се прикриват или “забравят”. Докато в Русия и Хърватска нямат интерес от публикуването на тези истории но и не е тяхно задължение това, то къде е българската страна в лицето на Министерството на Културата както и частните уж патриотични учреждения. Това са много важни български ръкописи и истории.

Отново ще се повторя никой няма интерес от историческата истина за българите защото гордия човек макар и българин много по трудно ще се управлява от глупавия и с промит мозък индивид.

 

 

 




Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Шашкънии.
02.04.2018 05:21
Щуротии.
цитирай
2. barin - Здравей, ivonti10. За българите ...
02.04.2018 06:43
Здравей, ivonti10. За българите има достатъчно писано, но мисля, че не се популяризира и споменава нарочно. Много интереси са засегнати и затова. Не мога да си обясня защо българската история се крие. Миналото си е минало, за нас-величие. Настоящето ни е трагично и трудно ще се промени. От цитираните източници не съм чувал за Андреа К. Миокшич само.
Поздрави!
цитирай
3. ivonti10 - Благодаря.
02.04.2018 21:28
barin написа:
Здравей, ivonti10. За българите има достатъчно писано, но мисля, че не се популяризира и споменава нарочно. Много интереси са засегнати и затова. Не мога да си обясня защо българската история се крие. Миналото си е минало, за нас-величие. Настоящето ни е трагично и трудно ще се промени. От цитираните източници не съм чувал за Андреа К. Миокшич само.
Поздрави!

Здравей, има още няколко български истории които не съм написал. Но смятам че и тези за сега са достатъчни.
цитирай
4. breeze - Браво!!!
05.04.2018 11:02
Жив и здрав бъди!
цитирай
5. iliyanv - Абе защо не си споменал историите на полинезийските,
05.04.2018 15:40
австралийските, новозеландските и мадагаскарските булгари. Срамота!
цитирай
6. ivonti10 - Кой го каза!
05.04.2018 20:20
iliyanv написа:
австралийските, новозеландските и мадагаскарските булгари. Срамота!

Защото съм българин и се чувствам такъв за разлика от теб.
цитирай
7. shtaparov - Напълно си прав- казионните фал...
18.11.2018 19:04
Напълно си прав- казионните фалшификатори (тюрколози или не) правят всичко за да ни объркат и да ни върнат в блатото на тюркизма,в което ни вкара руската "наука" през ХХ в. за да могат политическите й началници да крадат нашата Кирилица и водачеството над "славянския" свят,а народът ни да стои под колониалното им господство колкото се може по-дълго.
цитирай
8. dobrodan - Правим каквото можем :):):),
17.02.2020 10:18
гореписаното изцяло подкрепям!
цитирай
9. shtaparov - Както добре се вижда, "Джа...
02.05.2020 14:39
Както добре се вижда,"Джагфар Тарихита" няма- има само реални исторически извори!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivonti10
Категория: История
Прочетен: 264553
Постинги: 27
Коментари: 67
Гласове: 271
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031