БУЛГАРСКИ УЛУС

Булгарски улус още известен като Кашанско княжество, Кашанско ханство, Болгарски улус, Булгарский улус на Златната Орда. (Ру: Кашанское княжество, Булгарский улус Золотой орды) е автономно или още зависимо държавно образование на волжките българи под властта на татаро-монголската Златна орда. Това зависимо държавно образование съществува приблизително два века от около 1240 г. до около 1440 г. под властта на Златната орда до като е анексирано от новосъздаденото Казанско ханство.

 

ПРЕДИСТОРИЯ:

Булгарски улус е пряк наследник на Волжска България. Волжка България е държава съществувала от втората половина VII век до 1236/1240 под името Булгария.

След разпадането на Велика България на Кхан Кубрат, неговият син Котраг със своите хора се премества на север по течението на р. Волга и образува тамошната държава на волжките българи. В историята на волжка България има няколко силни периода. Първият е по вренето на Кхан Айдар(830 г.) когато волжките и кара българите съвместно воюват срещу Хазарският каганат. Втория период е по времето на Кхан Алмуш като по негово време за да ограничи влиянието на хазарите налага в волжка Булгария исляма (922 г.) . След това има още няколко силни периода като последният е по времето на емира(кхан) Габдула Челбир които през 1223 г. нанася единственото поражение на татаро-монголите на Чангис Хан при р. Самара.

                            Волжка Булгария при Емир Габдула Челбир - 1223 г.

Безпристрастният български историк Д. Цанков в своята “Кратка История на България” публикувана през 1868 г. дава предполагаемите територии владеения от волжките българи:

 

 

След унищожението на волжка България след 1240 г. част от тези българи отиват на север и основават васално държавно образование което е под властта на Монголската империя до 1260. А след отделянето на Златната орда от Монголската империя стават зависими от Златната орда.

 

ИСТОРИЯ НА БУЛГАРСКИ УЛУС/КАШАНСКО КНЯЖЕСТВО.

За това държавно обединение не се знае много.

1.1 История:

След отеглянето на българите на север и образуването на новото държавно образование българите избират за главен град гр. Кашан(дн. Татарстан в Руската федерация). През 1361 г. Булгарският улус попада под властта на опитващият да се одели от Златната орда хан Булат-Темир и населението е въвлечено в тази гражданска война . Тази война е унищожителна за тамошното население като 4/5 от населението е избито по време на воната между Булат-Темер и хана на Златната орда хан Азиз.  След смърта на Булат-Темир, Българският улус се разпада на две княжества, единия с главен град Кашан а другата част с главен град Жукотин(Унищожен през XV век)). От 1370 г. започва постоянен натиск от страна на Московското княжество а от 1376 г. много руски чиновници започват да се включват в работата на Кашанското княжество. През 1391 г. Кашан е превзет и опустошен от Ушйките(речни пирати). След като пиратите се отелят населението се завръща в града но през 1399 година московският княз В. Димитрович окончателно разрушава града. Това принуждава населението да се оттеглят на северозапад към новият град които става и главен град а именно гр. Казан(дн. Татарстан).

                                                        Булгарски улус 1360 г.

През 1431 г, Московските князе Ф. Пестрого и Иван III разоряват булгарските земи. След 1437 г. възникналата поредна гражданска война в Златната орда завършва с  разпадане на част от нея. Татарският хан Улу-Мохамед успява окончателно да отдели българските, мордавските, марийските и удмурските територии от Златната орда и да създаде своя държава под името Казанско ханство. Което по традиции носи белега на Татаро-монголите повече от колкото на волжските българи.

 

1.2 Търговия и Култура:

След 1260 г. Българският улус се обособява като главна територия на търговията между Златната орда по р. Волга с Руските княжества. Българският улус се превърнал в главен доставчик на зърнени култури и на златни, сребърни накити за Златната орда. Българският улус в Златната орда бил известен със своите чугунолеярни и ковачници.

 

1.3. Религия:

Основните религии в Българският улус първоначално било езичеството и исляма но след 1300 г. започнало да навлиза и християнството под натиска на руските княжества и главно от московското. Като виден представител на ново навлизащото християнство е Федор Философ Болгарски(Камски) убит в г. Болгар през 1323 г. По времето на хан Узбек и приемника ми Джимбеке(1342 - 1357 г.) в Булгарският улус започват гонения на християните от страна на представителите на официалната религия в Златната орда а именно ислямистите. След 1330 г. на територия на Булгарският улус започват постепенно да се строят църкви и манастири един от първите е Ипатьев-Троицкий монастыр (1330 г.) До образуването на татарското Казанско ханство християните в булгарският улус постоянно растяло.

 

ИЗЧЕЗВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ВОЛГА:

От края на VII век до 1240 г. Волжска България и нейният наследник зависимата от Златната орда държавица Българският Улус(Кашанско княжество) до към 1440 г. се развиват много земеделски и занаятчийски отрасли. Търговията също е била основен приход на тамошното население. Двете държави Волжката и Българският улус запазват основните български традиции които след 1440 г бавно изчезват подобно и на населението което се е наричало Българи(Булгари). След създаването на Казанското ханстео тамошното население започва да се наричат татари(казански татари) както и бесармени. По късно се появяват и други етноси като чувашите. Традициите и езика на волжките българи след средата на XV век са заменени окончателно от Татаро - Кипчакските а след XVIII век започват да се приобщават към руските традиции. Малка част от населението в половожието в момента говорят диалектен волжски български език(чувашите) и носят стари български именна.

 

 

Източници:

* Игорь Алексеев. Православие в Волжской Булгарии, булгарских землях в составе Золотой Орды и Казанском ханстве как исторический феномен. 2014г.

* Смирнов А.П.Волжские булгары М., 1951. 
* Фахрутдинов Р.Г. Очерки по истории Волжской Булгарии М., 1984.
* Давлетшин Г.М. Волжская Булгария. Духовная культура. Домонгольский период X — нач. XVII в. Казань., 1990.
* Казаков Е.И. Культура ранней Волжской Болгарии. Этапы этнокультурной истории М., 1992.
* М.Зарипов, Ж.Миндубаев. От Ульяновска до Казани М., "Искусство", 1976.

* @ Internet. 2017.

 

хубав постинг
все едно е от мен

Поредния религиозен тъпунгер. Като хлебарките сте. Неизкоренимо малоумие

Първият коментар не е мой!
Това е трол!!
Аз никога няма да напиша подобно нещо!
И вторият е на трол!
Проверете с курсура върху името Ще видите, че не реагира!

Куша тъпня

Руските "учени",бидейки професионални мошеници са фалшифицирали и тези събития- на западноевропейски карти от XIV-XV в. е изобразено Княжество (емирство) Болгар със столица гр. Болгар,изобразена е и неговата граница с татарското ханство Казан. След XIII-ти век то не е превзимано и унищожавано от татарите: унищожено е от московците (Московското княжество) в 1487 г. като последна Българска държавност около Волга (http://shtaparov/politika/2014/12/12/carska-rusiia-e-pravela-iasna-razlika-mejdu-kazanski-tatari-.1322084).