Битката при Черномен и участието на България в нея.

 Много се е писало за тази битка между сръбските князе Вълкашин и брат му Углеша срещу османските турци. Много историци приписват тази битка като битка между Сърбя и Османската държава, но не един или два късни източника предимно български споменават за участието и на българите в тази битка. Участието на българи в тази битка не е само на местни хора тя е била вероятно и опит на българската страна да спре настъплението на османците кум собствените граници. Още по времето на цар Иван(Йоан) Александър част от българската аристокрация разбира опасността от османците особено след 40-те години когато родопския войвода Момчил е победен а земите му са превзети от османците. Тук ще споменем само няколко български монаха и историци от XVIII и XIX век които разказват за тази битка и не я окачествяват само като битка между сърби и османски турци. Броя на войниците които пишат монасите е силно преувеличен но показателен за мащабите на битката и българите участвали в нея.

 Предистория на събитието:

След битката при Ипсала(до дн. Одрин) през 1341 г. в което е и първото голямо сражение между българите и османските търци завършило с поражение за българите и след като османските турци превзели Родопите започнали периодично да нападат сръбските земи на запад. Под постоянните набези попадат владенията а феодалните владетели Вълкашин, Углеша, Богдан, Радослав и Симеон Урош. Тези феодални владетели са пряко подчинени на сръбската корона която в този момент се носи от Стефан Урош V. Особено нагли стават нападенията на османцте след 1368 г. това принуждава сръбските феодали да се обединят в обща цел а именно да изгонят турците от балканите.

 Приготовления:

Сърбия в този момент е държава с много претенденти за короната същото е и в България, затова всеки феодал е можел да отдели не голям брой войници за своето начинание да не се забравя че само две десетилетия по рано е имало и чумна епидемия която значително е намалила демографията в района на областта Македония тогава. Войската на обединените християнски сили нада ли е превишавала повече от 20 000 войника като по голямата част за били селяни а не войници. Въоръжението на голяма част от тях били от земеделски сечива и сопи(тояги) Османците от своя страна разполагали между 3000 - 4500 войници които са били авангарда тогава във войската на Мурад I и абсолютна добре подготвени и отлично въоръжени. От своя страна България не е искала да се замесва прекалено видно в конфликта затова праща само помощни войски(което е била груба грешка доказана в последствие). Византийският император също се включил във войната.



                                  Балканите към 1371 г.

Българското участия в похода и битката при Черномен:

Българското участие е записано от историите на поп Харитон известни като Харитонови преправки на история славянобългарска. Също така от поп Кесарий Василев в неговия Летопис, същото е и в Геровия препис както и много от по късните преписите на “История славянобългарска”.

В своя “Царственик”(1844) Х. Павлович пише:

“Йоан Шишман им прати от Дакия помощ 15 000 души българи и власи”.

Подобна е и цифрата на войниците от Ахтаровият препис.

Броя на войниците е силно преувеличен защото цялата християнска войска надали е надхвърляла 20 000 човека.

Поп Харитон в своята “Първа преправка на История славянобългарска” отбелязва:

“Цар Йоан Шишман от Загоре и Дакия също изпратил войска на помощ на Вукашин - около 115 000 българи и власи”.

Идентично е написано и в Рилската преправка. Тук цифрата на воиниците е силно преувеличена. Вероятно войската пратена от Иван Шишман е не повече от 1500 човека.

Битка и последствия от нея:

Битката се състояла на 26. 09. 1371 г. до с. Черномен близо до Одрин в близост до р. Марица. Османците въпреки че е спорно кои ги е командвал тогава(има цели три версии) много правилно преценяват. че в дневната битка е особено рискована затова нападат християнската войска на Вълкашин и Углеша през ноща което дава предимство на по малобройните османци изненадващо да маневрират и да се скриват в тъмнината. Опита на Византийците да задържат прехвърлянето на османците през проливите само забавят настъплението им но от военна гледна точка това си е провал на византийците.

Османските войски нападат от две места спящите и объркани християнски войници които не са в състояние да се прегрупират и бият ефикасно. В битката загиват Вълкашин, Углеша както и някои други феодални първенци.

 Последствията след тази битка е че Одрин остава за дълго под Османска власт а цяла южна Тракия и Македония попадат под властта на османците. Това не подминава и Търновската държава на Иван Шишман които потвърждава своята васалитет към Мурад I.

 

Източници:

* I - II. Харитонова преправки.

* Герова Преправка

* Кесарийска преправка

*Царственик - Х. Павлович

* Интернет и други.

Здравей, Иво. Това е важна битка, която предопределя бъдещето на Балканския полуостров. За жалост християнските сили губят.
Поздрави!

https://www.youtube/watch?v=yMHRJn3pzlA