Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2017 15:13 - Монголо-българската война от 1240 -1242 година
Автор: ivonti10 Категория: История   
Прочетен: 1736 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 13.06.2019 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                        Монголско-татарската война на цар Иван Асен II

                          и Болярският съвет на малолетният Калиман I

                                            срещу татаро-монголите на

                                                хан Бату през 1240 -1242 г.

 

В днешно време умишлено се скрива или омаловажава голяма част от българската история за да се втълпи на младото поколения колко велики са били западните държави през вековете а “малка” България едва ли не постоянно се е опитвала само и единствено да съществува. Целенасочено се прави това и основно да се промият мозъците на младите българи и да се научат на подчинение и респект към западните робовладелски (капиталистически) страни 

Истината е че България е имала история и ще я има още много години напред въпреки опитите на юдеомасонските режими в ЕС и САЩ!

Един щрих от историята на България се омаловажава от западните и наши историци в ущърб на истината, въпреки това събитията са реални и колко и на някои платен “историк” да омаловажава факт че България е била велика страна.

Войната на хан Бату срещу България по времето на цар Иван(Йоан) Асен II.

Предистория:

България по времето на цар Иван Асен II е в своя икономически, териториален и военен апогей, във  същото време от изток войските на татаро - монголите водени от внукът на Чингис хан хан Бату и неговите пълководци прегазват велики държави прегазват държава след държава като южните руски княжества(1224 - 1240), Волжска България(1236 - 1241г.), Източната куманска конфедерация в северен Кавказ(ок. 1235 г.).

Хан Бату който е обявен след смъртта на дядо си за владетел на западната част на монголската империя но т.н. Златна орда започва да съществува като самостоятелна държава едва след 1260 г.

Походите на хан Бату в Европа:

от десетки западни и гръцки източници подробно е описани походите на хан Бату на запад но почти нищо не се знае за похода му на юг към България.

През 1240 г. хан Бату превзел гр. Киев и започва да приготвя голяма офанзива на запад. Негова главна цел е да покори цяла Европа затова неговите съветници пълководци го съветват да нападне Европа в три посоки. Първата посока е на северозапад към Полша и германските държави и ордени. Втория поход е насочен към централна Европа основно към Унгария и Хърватска, а третия поход бил към България и васалното княжество на България, Влашко което по това време се предполага че е управлявано от българските боляри Миселав и Бесараб.

 За походите на хан Бату срещу поляци и унгарци има написани томове книги но за българската история те не представляват интерес. Накратко какво се случва с походите на хан Бату в Европа.

Първият поход на северозапад хан Бату разгромява обединените сили на Тевтонският орден, Полша и на няколко германски херцози в битката при Легница на 09. 04.1241 г. и окупира цяла Полша и източните германски херцогства.

Втория поход удря Унгария и татаро-монголските войски опустошават Унгария, в две по големи сражения едното при гр. Буда и решителното сражения при Мохач (11.04.1241 г.), унгарският крал Бела IV се опитва да спре татаро-монголите но неуспешно. Унгарската аристокрация бяга на юг основно към България заедно с разгромените кумани.

Поход към България и Влашко:

Нас ни интересува третия поход които е към Българските земи.

Но най точният и подробни сведения дава не западен източник а персийският историк летописец от XIII век Фазелъ Улаххъ Рашид, той накратко описва хода на бойните действия между малко полунезависимото Влашко княжество(куманско) и основното автономно влашко княжество което е в пределите на България.

”През пролетта на1240 г. монголските князе преминаха през планината Галиция за да навлизат в земята на маджари и българи. Ордата която мина на дясно премина през страната Олт(р. Олт -дн. Румъния) излезе му насреща Базаран(влашкият войвода Бесараб които е български болярин) с войските си но беше разбит. Бубжака от страна на сасите(власи които живели по онова врене около гр. Брашов) премина планината и разби влашките народи”.
Това описва е началото на войната между монголите и влашко-българската през 1240 г.

Влашкият историк Хаджу от XIX век които е изследвал от различни източници по онова време относно войната на монголите и власите добре описва похода на монголите. От север на юг са минали монголските войски след като при първоначалните успехи на монголите те постепенно започват да губят предимство. Монголите превземат Джимбовиза, Телеормана, Фагараш, Бърс и други градове и местности като отиват по на юг и навлизат в земите на “ Влахия” сведенията относно похода на монголите прекъсват. Знае се че през 1243 г. Бесараб и Урош воюват против Унгарците което значи че земята на управлявана от Бесараб(дн. Бесарабия и Молдова) не е попаднала под властта на татаро-монголите.

От тук става доста актуална бележката написана от францисканеца Ф. Мускес която гласи:

За татарите дойде вест,
която навсякъде бе приета добре,
че кралят на земята на власите
почти ги разбил.”
 

Първоначално след като разделил хан Бату войските си на три еднакви части и провел успешни кампании в Централна и северозападна Европа поражението от Българите го принуждава да спре похода си на запад и да обедини двете непобедени армии и от Унгария да премине на юг през Хърватска и да нахлуе в България. 

Според магистър Рогерий през 1241/1242 година след като унгарския крал избягал, татарите преминали през Босна, Сърбия и навлезли в България.

 Рашадин пише:

“Татарите превзха два български града”.

Архидякон Тома Сплитски казва само, че като навлезли в България събрали войските си и избили тези от пленниците, които искали да се върнат у дома. т.е тези които отказали да служат в минголо-татарската войска.

 Но за голямо съжаления на хан Бату и за радост на българите дошла новина че чичото на хан Бату т.е императора на Монголия хан Угадай умрял края на 1241 г. по този начин се наложило на хан Бату да тръгне незабавно към столицата на Монголия г. Каракорум(централна Азия) за да се включи в борбата за монголският престол. През есента на 1242 г. след като Бату не успял да стане велик император на Монголия а останал само хан на автономната на Монголия и образувана от него Златна Орда, напада България от североизток през Добруджа и принуждава непълнолетния български цар Калиман I и регентите у да се признаят за васали на монголо-татарите. Въпреки че много ” учени и историци” смятат че Бату е превзел и опожарил столицата Велико Търново и до сега няма нито един исторически ръкопис или археологически артефакт които да потвърждава тази теория.

 

 

Източници:

Томовете ЛИБИ на БАН:

Томовете ГИБИ на БАН:

Г. Занетов. Първите влашки князе - 1900 г.

Востъчна литература. ру - сайт за стари летописи.

Световни Интернет страници и портали по история.

 




Гласувай:
6
0



1. barin - За тази война се знае малко. Не се учи ...
02.10.2017 08:00
За тази война се знае малко. Не се учи в училище, а не вярвам монголците точно през 1241 г. да се откажат току-тъй от похода към Балканите. Победата прави Иван Асен II още по-велик.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivonti10
Категория: История
Прочетен: 111943
Постинги: 27
Коментари: 67
Гласове: 204
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930